Започвам да пиша с голяма болка в сърцето, дори е меко казано-крещи ми се! Искам да извикам и всички да ме чуят - Ей, хора събудете се, излезте от личня  си комфорт! Има толкова болка и страдание в света около нас. Насилието над нашите деца става все по съществен проблем в обществото ни! Не случайно казвам нашите деца, защото това са децата на нашите познати, роднини, съседи.

    Насилието е вече навсякъде, в училищата, в детските градини, по улиците и за съжаление все по-често в домовете. Случват се неща, които са били немислими за нас само преди 20-30 години. Но повечето хора си затварят очите, за реалността около тях.    

     В последният доста нашумял случай  на насилие над дете и то от собствения му баща, ме шокираха две неща. Първо, самото деяние на бащата и неадекватността на майката и второ, реакцията на роднините, съседите, колегите...Тяхната безрезервна вяра в тези хора!

     Не мога даже да изразя с думи това което чувставам. Обливат ме вълни на възмущение и безсилие и болка, много болка...Що за човек трябва да си за да посегнеш над собственото си дете?!?

     Това ме провокира да си задавам много въпроси и да се опитвам да си отговарям, но понякога не мога и се лутам и търся.... 

     От къде идва всичко, от все повечето „лоши” новини по телевизиите, от филмите изпълнени с убийства и насилие, от копмютърните игри или може би от всичко заедно. Обаче си мисля, че проблемите са още по-дълбоки, крият се в семейството, в взаимоотношенията между съпрузите, родители-деца и понякога липсата на такива изобщо. Обществото ни загърби всякакви морални ценности, а да не говорим за християнските взаимоотношения между хората. Деградираме ли като личности? Семейството разрушава ли се като институция? Абдикираме ли от отговорностите за възпитанието на децата си? Не зная, може би донякъде.

      Според мен има едно решение и то е да се върнем към изконната си вяра- Християнството! Вярата в Бог може да изчисти всякакво зло в човека и да го промени, да бъде ново създание. Вкореняването на християнските взаимоотношения в семейството ни ще доведе до по-здрави семейства, по-добри отношения между родители и деца. Самите деца ще са по-добри и могат да са  за пример в училището и на улицата.

Има една мисъл, която много ми харесва: Когато правиш добри неща, ще привлечеш добри хора, които като виждат добрините, ще поискат да станат част от тях!

 Нека да изпълним сърцата си с добро и да го изливаме към децата си и всички около нас! Заразно е!   

Уважаемо семейство Делчеви, моля Ви на адреса на О"ЗД" Кюстендил да ни съобщите повече информация за този инцидент ozd.kyustendil@gmail.com

Благодаря ви за коментара. Беше моя грешка, за която съжалявам. Изтрих от поста името. Града беше Сандански, а не Кюстендил и отново се извинявам за грешката. Всъщност мисля, че няма толкова голямо значение къде се е случила тази трагедия. Поздрави.