Притча от неизвестен автор

В едно малко градче дошъл нов пастир. Той веднага решил още първите пет дни да обходи всички домове и семейства, за да се представи на гражданите и да ги покани на своето първо богослужение, което ще отслужи в неделя.

Когато неделята дошла, църквата била съвсем празна. Никой не дошъл. Тогава пастирът решил да даде обява в местния вестник. Обявата гласяла: „Тъй като църквата в нашия град умря, всеки от нас трябва да присъства на нейното погребение. Погребението ще бъде в неделя следобед. Да почетем нашата църква с достойно християнско погребение”.

В неделя следобед множество любопитен народ се събрал на „погребението”. Пред амвона в църквата бил поставен затворен ковчег, обкичен с цветя. Пастирът произнесъл своята кратка, обичайна за такива случаи, проповед и приканил народа да отдаде последна почит на тяхната починала църква.

Хората били много любопитни да видят какво има в ковчега, тоест как изглежда „трупът” на мъртвата църква, и започнали да стават и един след друг да пристъпват към ковчега. Щом поглеждал в ковчега, всеки „опечален” бързо отклонявал погледа си и си тръгвал с наведена глава и с чувство за вина.
Пастирът бил сложил в ковчега голямо огледало, в което всеки можел да види собственото си лице.