Историята започва с това, как не отдавна една майка наказала своята 5 годишна дъщеря за това, че изхабила цяла ролка от скъпа позлатена опаковъчна хартия.

Парите не им достигали и тя се ядосала още повече, когато детето използвало хартията, за да увие кутия, която сложило под елхата.

Въпреки това, малкото момиченце поднесло кутията на майка си и й казало, “Това е за теб, мамо.”

Майката се засрамила заради предишната си реакция, но гневът й отново я изпълнил, когато отворила кутията и видяла, че тя е празна. Тогава се обърнала към дъщеря си и със строг тон казала, “Млада госпожице, не знаеш ли, че когато  подаряваш на някого подарък, се предполага, че в кутията трябва да има нещо?"

Сълзи се появили в очите на детето и то казало, “О, мамо, тя не е празна. Аз слагах целувки в нея, докато тя се напълни."

Майката била съкрушена. Паднала на коленете си и прегърнала малката си дъщеричка, молейки я да й прости за безсмисления й гняв.

Малко след този ден, злополука отнела живота на детето, и се казва, че майката пазела тази позлатена кутия до леглото си през  всичките години на живота си. Когато и да била обезкуражена или пък имала някакъв проблем, тя отваряла кутията и си взимала от невидимите целувки и си спомняла за любовта на детето, което ги боло сложило там.

       В действителност, на всеки един от нас,  ни е била дадена Позлатена кутия, пълна с безусловната любов и целувки от нашите деца, семейство, приятели и БОГ. Няма по-голямо притежание, което някой може да има.

Сега имаш две възможности:

1.     Да препратиш това на твоите приятели или

2.     Да го изтриеш сякаш тази история не е докоснала сърцето ти

Както виждаш аз избрах възможност No. 1.

Приятелите са като ангелите, които ни привдигат тогава, когато нашите криле са забравили как да летят.

 

Хубаво е, но и тъжно :(

(^)_(^)

да тъжно незнам кое е хубавото и ако бог е толкова добър защо е позволил това страдание защо отнема живот нима спомените и пожълтелите снимки са достатъчни за да се отешим затова да се радваме и да обичаме да не издребняваме защото идва ден в който ще искаме да прегърнем а няма да има кого ще е вече късно защо живота не е като приказка винаги щастлив край и живели дълго и щастливо.............

аз имам такава кутия...
Имах един приятел. Той ме научи да вярвам в чудеса. Почина наскоро. Ще помня вечно оптимизмът и вярата, които той ми дари.
Посмъртно, той направи още едно чудо - накара ме да преодолея страха си от гробища, погребения, и т.н. Сега го посещавам често, седя до гроба му запалила свещ, и с тъжна усмивка галя невидимата кутия, която той ми остави!

Здравейте, аз съм авторката на блога myhappypond.com от където сте прекопирали историята за златната кутия. Радваме се, че ви е харесала и впечатлила и сте решили да я споделите, но мисля, че сте проявили неуважение като директно сте изкопирали целия ми превод без да посочите източника и да дадете линк към оригиналния ми пост. Както съм написала в "за MyHappyPond" - Ако желаете да цитирате част от някоя от статията или да я публикувате цялата някъде, чувствайте се свободни да го направите, стига само да дадете линк към оригиналната статия в myhappypond и да не променяте оригиналния текст.
Благодаря ви за добротата, с която дарявате света!