Цената да си различен

 

Когато казваме „аз съм различен” какво всъщност имаме предвид? Вникваме ли в значението на тази дума? Да си различен означава с нещо да се отличаваш от останалите хора в обществото-независимо дали е ум, талант или нещо друго. Хората казват-всеки човек е различен.. А дали е така?...

            Различни наричаме хората, които по някакъв начин са странни. Наричаме странен мъжът, който се облича смешно, жената,която си говори сама, детето, което върши нещо непонятно за нас. А в действителност за тях ние сме странните. Поглеждайки нещата от друг ъгъл различните сме ние, защото не можем да разберем техния светоглед и начин на мислене. Не можем да назовем конкретно с какво те са различни. Защото облеклото или държанието не правят човек различен.

        Според мен различен е човекът, който открито се противопоставя на общото мълчание, който назовава конкретно нещата с техните имена.
      За да правиш нещо, трябва да можеш да го наричаш с истинското му име.

        И тогава се превръщаш в „различния”...А всъщнсот другите са различни. И то защото са „еднакви”...Те живеят по един определн начин и не се отклоняват от това. Затова смятат за странен човека, който се опълчва на това сиво еднообразие. Всички ги смятаме за различни...

            Погледнато  най - общо,  всички  сме различни.  Четох  някъде,  че  имало  300  милиарда  звезди  на  небето.  Всяка от тези  звезди  представлявала  едно  слънце  като  нашето. И около  всяко  слънце обикаляли  планети.  Цифрата  300  милиарда  е  интересна  с  това,  че  по груби изчисления, приблизително толкова са хората родени и живяли на нашата Земя. С други думи всеки живял през вековете човек на тази планета, може да получи свой собствен Свят. Свой Рай...или свой Ад. Така  виждам  и  ситуацията  вътре  в  човешката  душа.  Всеки  човек носи един различен  Свят  в  Душата  си.  Всеки  човек  е  "различен". 

             Различен  от какво? Различен  спрямо  кого? Спрямо  общоприетата норма ли? И кой я определя тази норма?  Кой  поставя  етикетите  "различен",  "общоприет"? 

          Поставят го тези,”еднаквите”...И не са прави...

            Божествени парчета от земен пъзел са разпръснати навсякъде... Не си приличат, различни са, а се допълват. Всяко едно от тях има своето място и е по своеобразен начин силно, способно да попълни празнотата в пъзела, да реши точно определения проблем...
      Толкова са уникални, че много приличат на цветя от венец, изплетен от неземни ръце - ... А един сноп лъчи, пратен от БОГ, минава през венеца, за да му предаде от животворната сила. Сила да продължи да бъде себе си, да не изсъхне и от прекрасните и толкова различни цветове да останат сухи листа - болезнено еднакви и слаби.
          Всъщност... този венец е изплетен, но с любовта и мъдростта , присъщи на БОГ, защото Неговата съзидателна мощ е необикновена, вълшебна, приказна...
          Магията на мисълта е в това, че тя е неповторима като ключ, отключващ точно определена ключалка, като противоотрова за смъртоносната отвара, като мила дума, способна да накара тъжното лице да се усмихне... Разликата в начина на мислене на хората - това е, което ги прави силни, защото всеки от тях може сам да победи в своята битка - двубой, за да спечелят всички заедно войната със задачите, пред които животът ги изправя. Но ако те притежаваха шлифованата, окалъфена мисъл, познаваща начина, по който да се реши само един единствен проблем, чужда на свободата на полета, на порива да твориш, то тогава останалите трудности биха надвили безпомощните човеци. И точно тяхното разнообразие би било силата им.
      Наистина те ще са по силни, макар и често хората да асоциират силата с физическите им измерения. Но всъщност това, което е истински ценно е да бъдеш силен чрез духовната си различност, защото физическата сила е напълно безсилна там, където единствено решение може да даде онова освободено, превъзмогнало границите на тривиалността мислене, мислене, готово да полети с птиците, да се остави да бъде носено и прегръщано от вятъра, да изкачи някой връх и да гледа надолу с насмешка към стените и кулите, създадени, за да ограничават, за да види във вятърните мелници великани...
      Нестандартното, онова, което е извън крепостта на догматичното пространство - отказ на всяка различност - винаги е било търсено. То е било и ще бъде привлекателното, обичаното, онова, пред което всички се прекланят, на което се възхищават, защото е надмогнало пречките и е успяло да продължи пеперудения си танц извън стените... Силата е тайният стремеж на човечеството и затова е желана и ценена, а притежателят й - уважаван, когато тя е изявена по най-добрия възможен начин. Появата на духовна мощ е свързана с преодоляването на калъфите и калъпите, ограничаващи и дори подтискащи индивидуалността на човека, способността му да не бъде като останалите, да бъде различен...
      За това е нужна сила, защото без нея не може да се стигне по-далеч от стената, преградата, която често самите хора укрепват пред този, който има желание да я премине, да я преодолее. Себедоказването, убеждаването на другите, че да си различен не е наказуемо, а прекрасно, не е за слабия и никога няма да бъде...
      Да бъдеш различен - безспорно това е сила, но сила, изискваща способността да забележиш света извън догмата, да си склонен към полет, да желаеш другото вино и другия хляб, силата да бъдеш и да живееш като цветето от венеца...

И аз смятам,че силният е не физически издръжливият, а човекът, познал духовната свобода.Точно тя му дава сила да полети, свободен и независим, да премине границите на тривиалното мислене и то не , защото този човек е силен по природа и той по своя състав и естество е като другия човек, а защото във Филипяни 4:13, ап. Павел, казва:" За всичко имам сила, чрез Онзи, който ме подкрепя."
А, иначе за мен всеки човек е уникат. Копие на никого от нас няма. Различни сме - и като визия, и като физика, и като психика, но мисля, че в това е красотата - в многообразието и различието.
Много цветенца - един венец..:)))

Много хубаво сте го казали.
Различието се състои в това, човек да не се съобразява с общоприетите норми в обществото, а да търси кой е той всъщност, какво крие в себе си, какви заложби и способности носи, с какво може да бъде полезен и на кого? Много въпроси могат да изникнат у човека, който в действителност търси да познава себе си, същностите на нещата и древните си корени. И именно в това познание се проявява различието. Това, което човек открива в себе си, а не това, което е приел като мнима представа за себе си. Защото този свят идва със своите образи и ги съгражда в нас, като си мислим , че те даденост. Но човек трябва да открива истинските образи в себе си, именно тези, които го правят свободен, носят му удовлетворение, радват сетивата му. :)

Скъпи съблогъри,знаете ли колко презрение и униже-
ния понесох и продължавам да понасям заради своето
различие,заради своята другост!Въпреки всичко обаче
и аз като вас считам другостта за една от сериозните
ценности и няма да се откажа от нея,защото не бих
си представил свят,лишен от багри,нюанси и разнообразие.

Само така! А нали си лъв, трябва да отстояваш тази позиция. Не е лесно да си цар, но си заслужава, нали :) ? Така, че те насърчавам, въпреки трудностите понякога, бъди себе си, отстоявай собствените си виждания и бъди разноцветен!

Благодаря ти за подкрепата,звездичке!Дарявай светлина и топлина на другите и ще бъдеш обсипана
с обич и уважение.Бъди винаги на висота като всяка
звездичка!

Ами старая се да бъда вярна на моята същност "звезда" - т.е. да издавам своята светлинка в небесната тъма, там, където съм огряла за момента :).
А ако видиш в някой зрънцето, което е посято, защо не му помогнеш да израстне дърво, като го полееш с блага и насърчителна дума. Та така и аз :).

личен опит. Това да си различен и да си носител на новите неща в живота на околните хора е болезнено. Понякога съм имал чувството, че удрям стената с глава. Но след много опити, все пак стената започва да се пропуква.Е и по мен има белези, ама се търпи и си заслужава. Защото кората около теб започват да се променят към по-добро.
Чух една мисъл един път и много ми хареса: Лудите били цветните петна в нашия свят....:))))))))
Бъдете цветни петна и никога не си позволявайте да се сливате с тълпата и да плувате по течението, ще се удавите!!!

Само така звездичке!
ravia,звездичке,няма да се предаваме! Различието е основополащо,съзидателно,затова с нокти и зъби ще
го отстояваме!

че ще се предаваме :))). Ами напротив, трябва да се насърчаваме един други, да имаме хъс за новите неща, с които се спречкваме и бух, право напред :). Ако човек не рискува, няма начин да узнае как би било, как биха се развили събитията и какво би намерил от всичко това :).
Поздрави и хубав и усмихнат ден :))).

много често ние се страхуваме да сме различни.

ponqkoga te otbqgvat za6toto ne si kato tqh.Schitat te za lud i za nz o6te kakuv.I az sum na mnenie 4e trqbva da otstoqva6 pravoto si.Az s tova se borq vseki den.:)Ina4e i az kato luva sum prejivqla mn li4ni razo4arovaniq no nai-vajnoto e 4e sum se izpravqla.Pozdravleniq!Mn hubava tema!:)